Жълтият прах на думите

Смуглата привечер ме намира
в жълтия прах на изплакани думи –
Роберто Ретамар за оцелелите,
за робите, умрели вместо него,
за куршумите, посрещнати от някой друг,
прочети още

Advertisements

Задължително ще бъде август, задължително ще бъде привечер

Не тъгувай, Любими…
След безбройно много години
с теб ще се преродим.
Може би дори в същият град.
Може би дори по същите улици.
Задължително ще бъде август.
Задължително ще бъде привечер.
прочети още

Нощ без коне

Срещнах го в един очукан бар,
миришеше на слама и тор,
преглъщаше евтиното си уиски
с джинжифилова бира,
в очите му имаше
белези от прерийни ветрове,
в ръцете му се бяха впили
хиляда юзди и той ми каза:
Преди три години застреляха
деветдесет и осем хиляди коня –
нямаше дом за тях на тази земя,
и никой вече не си спомня
тътена на копитата им
от Ел Пасо до Канадските кланици.
прочети още

Най-обикновен летен ден

на баща ми

Най-обикновен летен ден е,
един от онези дни, в които
градът замира в мързеливата тишина
на следобедната дрямка,
някъде към 3 е,
белите облаци се разхождат
като безобидни призраци по небето,
сините сойки кацат на прозореца ми
и търсят трохи за малките си,
надолу по улицата
фермерите продават местни домати
и царевица от полетата на Колорадо,
Има още

Под дървото на Брайън

Дълго дърпах посоките
като заседнали в плитчините лодки…
И те ме дърпаха…
Молех се за един последен
Друг бряг, но не би,
все търсех
и ти търсеше,
навивахме пътищата
като конци между пръстите си,
толкова са тънки нишките,
които ни държат на земята –
Има още