„Против подвижните мостове“ – Марио Бенедети (превод)

1

Бяха ни казали
как са изглеждали залезите
преди деветдесет или преди деветстотин години

как след първият изстрел
разкаянието е литвало като ято гълъби.

Бяха ни казали
за полюшващите се дълги коси, сплетени в плитки,
с малко черна пръст по тях, но все така прекрасни,
за прастарите, но някак елегантни вражди
които пулсирали като живи и за тяхната процъфтяваща безчовечност.
Бяха ни казали,
че смъртта е идвала преоблечена като туберкулоза или като трън от роза,
и че никой никога не е умирал от рак или от гадене.

Друг път, друг живот, друга смърт, друга земя, Има още

Advertisements