Чуваш ли, възможно е!

Възможно е да се завърнат птиците,
по дланите ми да накацат и по масата,
по празните столове, по леглото,
и по покритите със самота прозорци.

Възможно е гнезда да свият
в избелялото на старите картини,
прочети още

Advertisements

Кубински истории – Кого обичаш повече?

Ноемврийският събор на вуду ангелите високо в небето продължаваше вече цял месец и всеки ден валеше. Празненствата им покриваха всичко, чак до хоризонта с тежки мръсно-сиви облаци, сякаш готови да погълнат земята.

– Нещо тъмно се мъти в черният им свят – каза Мигел, – съборите им обикновено продължават по ден-два, понякога седмица, но никога по цял месец.

Папито само поклати глава и се изплю. Вуду историите го изнервяха. Биенето по опъната биволска кожа на маманите* прекалено много му напомняше тласъците на ураганните ветрове по ламаринените покриви на едва крепящите се и избледнели от старост и сол къщи в града. Всеки ден, на ъгъла на „Магдалена“ и „ Буен Виеха“, на път към морето, минаваше покрай шамана, който срещу няколко песо правеше магии за прочети още

Просякът на времето

Срещнах го в един бар, в който се отбивахме с колегите за по едно след работа. В началото беше просто един мъж, около петдесетте, който пиеше питието си. После стана Мъжът, Който Винаги Седеше в Ъгъла – в полу-тъмнината, на малка масичка, поставена там като че ли точно за него. За известно време беше Самотният Тъжен Мъж. И не знам точно как, но накрая се превърна в Просякът на времето. Може би нещо в погледът му, който като че ли винаги тъжно чакаше нещо, или нещо в силно прошарената, позанемарена и почти дълга, като на битник коса или начина, по който седеше – винаги леко приведен, задълбочен над нещо си свое, а раменете му излъчваха онази вечна умора, характерна за хората, които са загубили всичко, ни накара да го кръстим така. С времето пробуди любопитството ни до такава степен, че доста от часовете в иначе с нищо друго забележимия бар, прекарвахме в догадки за неговата история, но така и не събрахме смелост да го заговорим, някак си любопитството ни се струваше прекалено нездраво на фона на неговата вглъбеност. Посещавахме бара около година, на равни седмични интервали, след това някои от колегите напуснаха, други се преместихме в различни филиали из града и някак си тази традиция замря, а с това и загадката, която ни беше вълнувала толкова много, остана неразрешена и само отвреме-навреме, когато погледът ми срещаше светещата реклама „Glue Pot“, се чудех дали Има още

Импресия С(амота)

Когато беше много малка, изоставена от родителите си, беше приютена от стар, самотен, доста саможив и странен старец, който я беше намерил да проси пред една от мисиите в града и нещо в русата й косица, обрамчваща с къдрици мръсното й миниатюрно лице и подплашените й очи, накара сърцето му да се смили и да й даде подслон.

Има още

Дъжд

Навън валеше дъжд и сякаш всичко се разтапяше в него – ставаше безформено, влажно и безлично. Уличните дървета натежаваха от напора на небето, което се опитваше да потопи света в сивотата си. Топлината умираше, простреляна от развилнелите се капки.
Разхождах се самотна под сивият дъжд в един сив град. В душата ми беше сиво, мислите ми бяха сиви и единственото желание бе да се разпадна, за да изчезне самотата.
целият текст