Спирки

Ти тръгна
и по капчуците се спусна тишина,
и застена самотата ми по улиците,
заслепени от мъдукащите светофари и от дъжд,
чадърите разтвориха крила, а жълтите трамваи
развяха пантографите си като корабни платна.

Ти тръгна
със един такъв трамвай, понесъл
през града нелепата раздяла,
нелепото сбогуване и любовта ни,
далече, през вълните от прозорци
през вълните от заслушани в дъжда сънливи хора.

Далече, през квартали и кръстовища,
през тътена на градската тъга си тръгна,
към новите, недостижимите за мен пристанища,
наречени нелепо спирки.

Ивет Александрова,  2017

London-9200107a.jpg

© Ivet Aleksandrova

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s