Смърт отново

Ето, сянка съм на сянката си
и се спускам по осиротели дюни,
все надолу, сам пустинник,
свободен от желания и от помисли.

В небето ми летят меланхолични птици.
В нозете ми като домашни псета
се търкат демони на стари допири,
на отритнати любови и на страсти.

Сърцето ми, препълнено
със залези, със дъждове и с пътища,
с отсъствия, със богове и със разпятия,
ръцете ми, така ненужно слаби…

Краката ми, изнежени от минало,
от пролетни треви и леност,
душата ми, разкъсана на ивици,
с които да превързвам чужди рани…

И само думите са хлъзгави,
като дъждовни капки и като камъни –
надежди в птичи клетки, които
се люлеят на камилските седла

и ето – спускам се надолу,
животът ми е пясъчен часовник –
изтича неразумно бързо,
а пясъкът във мен в много малко.

Пясъкът във мен е просто обич,
пясъкът във мен е просто вяра,
пясъкът във мен е само състрадание,
спускам се по стъкленицата и зная,

че бих избрала тази смърт отново…

Advertisements

2 thoughts on “Смърт отново

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s