Мили, яхнала ритъма

Танцува Мили, танцува, танцува…
Улиците, вдлъбнати под краката й
отдавна са изгубили блясъка си.
Светът се разпада
по краищата на роклята й,
а тя танцува –
на автобусната спирка,
на опашката за хляб,
пред изгладнелите очи
на служителите на Народната полиция.
Танцува мамбо, танцува самба, танцува ча-ча.
Танцува в такт с ауспусите
на раздрънканите автомобили.
Танцува под ритъма на гласа на Кастро.
Танцува, когато има 2 песо
за ново червило.
Танцува, когато вятъра вие в полумрака
на разядената й от сол и влага къща.
Танцува, когато съседът й подари дъвка.
Танцува, докато свива тютюневи листа във фабриката.
Танцува, докато ръцете й,
загрубели от безнадеждност,
прегръщат всяко помрачено
от безизходица мъжко чувство.
Танцува, когато плаче.
Танцува дори, когато
не може да си намери копринени чорапи.
И един ден Мили
ще се превърне във вълна,
и ще се носи в ритъма на тъжна румба.

Да танцува е единственото,
което знае как да прави….


Ивет Александрова, Януари’14, Хавана

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s