Поезията не ни напуска, Ем

Заради „Дни без поезия“ на Еми Цветкова

Поезията не ни напуска, Ем.
Само онзи гневен вятър си отива,
само бурите утихват
а любовта, ленивата богиня
на пламъци и скрити
под сърцето ни олтари
тихо спи, подпряла разранените си
от целувки устни
в ръба на въжен син хамак
и само върховете
на изнежените й до писък пръсти
тихо трепнат в здрача.

Поезията не ни напуска, Ем.
Развратница в бардак
за полусънни истини,
разголва смуглите бедра на думите
срещу бутилка ром
и ветровете хукват пак
да гонят бели листи,
а ние бавно падаме
в краката й, и коленичим,
като слуги, безропотно, завинаги
понесли тежките вериги
на обреченост.

 

Ивет Александрова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s