Чуваш ли, възможно е!

Възможно е да се завърнат птиците,
по дланите ми да накацат и по масата,
по празните столове, по леглото,
и по покритите със самота прозорци.

Възможно е гнезда да свият
в избелялото на старите картини,
да пият от мастилото на миналото
и да нарисуват пролетни листа по кожата ми.

Възможно е и облаците да се влюбят.
Запели ветровита песен да се втурнат,
да прекосят земята и да те намерят,
и после като орисия да се върнете.

И после ще си дъжд и ще си неизбежност
и покривите ще са нещо незначително.
Ще пеят птици и ще се разлистят спомените.
И ще покълнат макове от раните ни…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s