Прозрачно-сини думи

Била съм навсякъде и всичко съм била –
нарамила сноп пеперуди
съм изкачвала козите пътеки на Сарагмата,
сънувала съм най-сладките сънища,
завита с дантелата на облаците
по пътя към Охос дел Саладо
съм страдала от недостиг на живот,
размахвала съм червения плащ на бикоборец
и съм била пробождана,
ах, колко сладко съм била пробождана
от абаносовия рог на любовта.
Вървяла съм по прашните пътища
между Маракеш и Александрия,
вдигайки облаци тъга под краката си.
Умирала съм, изливайки последните си
капки вяра под жестокото слънце на арени,
застлани с тънък слой предателство.
Откривала съм човечност
в ледените прегръдки на Йелоунайф.
Плувала съм в невъзможно сините води
на Буенавентура – онова недосегаемо бъдеще.
Докосвала съм смъртоносните пипала
на кубовидна медуза, така красива.
Влюбвала съм се във ветрове –
в нежни ветрове, в безгрижни ветрове,
в ураганни ветрове със имена на сътворение.
Летяла съм в космоса – ездач,
възседнал лъч съзнание…

От всичките си пътищата събирах дъжд
във стъклени мастилници.

…Сега потапям
заострени пера от уморени птици
и пиша с капките
прозрачно-сини думи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s