Когато стигна до Форт Ладърдейл
и с две големи крачки
прескоча Мексиканския залив –
с левия крак ще стъпя на Елбоу Кей,
а с десния на Кей Уест…
Тогава, точно тогава,
забравата за този живот
ще прониже съзнанието ми.
Обжарени от слънце
ще се подкосят клепачите ми
и бризът ще разпръсне
всички тъжни спомени.
Сърцето ми, повалено от безвъзмездна любов,
от ритъм, от твърде много ръце,
от шепоти, от думи, от мълчание,
от погледи, от вятър и от радост,
неистово като вълна
ще се превърне в пясък.
И долините ще запеят
вечерните си молитви,
в корените на хибискусите
ще се промъкнат игуани,
прилепите, като черни нощни мълнии
ще започнат да претърсват мрака…
Тогава, точно тогава,
от топлата утроба на една мулатка
сред обикновените човешки неща
…ще се родя
wingsto.wordpress.com 