Наивното мое сърце

Тъга е един град,
пълен с носталгия,
с улици, по които бродят
призраците на забравени сбогувания.
Тъга е една неутешима есен, която лее
карминените си сълзи по тротоарите.
Тъга е името на самотата
в петък вечер.
Тъга е монетата,
която пускам в джукбокса
в 3 сутринта,
когато всички са си тръгнали.
Тъга е Смъртта,
която влиза в танцувалната зала
и понася в страстно танго
сенките на копнежите ми.
Тъга е наивното ми сърце,
тръгнало си завинаги
от лавандуловите полета
на детството.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s