Неделна проповед

Днес отидох на неделната проповед
и свещеника говореше за скръбта
и как трябва да скърбим с надежда
и как трябва да скърбим с вяра в сърцата.

А как се скърби така?

Коя е тази надежда, покълваща
под черни воали от тежки спомени,
които те притискат към земята?
Коя е тази вяра,
способна да разреже като лъч
най-черния мрак,
да спре като бент
най-разрушителната река?

Да скърбиш – това е една
почти непоносима носталгия по любовта.
Да скърбиш, това е Смъртта,
която пише по стените на сърцето ти думи
и всичко, което чуваш
е това драскане от вътрешната му страна.
Да скърбиш – това е една
изпълнена с призраци самота.

И въобще –
какво разбират свещениците
от скръб и от тъга?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s