Вече няколко века в мене вали

В мен дъждовете неспирно валят,
вече няколко дена, година, столетие.
И вали, и вали, не е просто вода,
не е дъжд като дъжд, а тъга,
меланхолия, дълги сенки,
пренаселени с безбройни лица
и стихийно се стичат в ръцете ми.

Вече няколко века прииждат реки –
уж невинни, живителни, бистри потоци,
малко устрем и смях, уж доплували
с първата пролет мечти,
а стана буен потоп и бучи,
къса бентове, влачи пътища,
и изтръгва със корени всички дни.

Вече е вечност, цял живот е това,
с брегове, тъй далечно обвити в мъгли,
и в утопия, прах и сбогувания.
Как боли от пронизваща обич,
от забрава, от всеки спрял циферблат.
Спя в прегръдка на демони с черни и бели крила
и вали, и вали, и вали…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s