Сега се уча да рисувам портрети

Гръдният кош на града
равномерно се надига и спуска,
хората като голи прозорци
разтварят полунощно душите си,
набъбва земята, напоена с мълчание,
пронизващо тиха е всяка дума.

Като разсърдени ветрове
се блъскат в сърцето ми сънищата,
размесват върху белия лист
мъглите на нощната меланхолия.
Аз добавям малко мрак, малко рай, малко ад
и цвят от всяко неизбежно сбогуване.

От небето грабливо се спуска
преждевременно чувство за смърт –
избледняващи листопадни спомени
като болнави фенери проблясват…
Потапям очите си във тъгата,
с отмерени щрихи пускам реките във себе си

…и се уча да рисувам портрети.

.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s