Вътре в мен

На Изток – грохота на вълните,
които глозгат като гладни вълчици бреговете.
На север – ловците на китове,
които кръщават ветровете
и спускат имената им
като големи ледени късове по реките.
На запад – широките прерии,
където се раждат ненаситните думи – хищници,
кълвящи пророчествата от дланите ми.
На юг – дългите води на Мисисипи,
като коси на блудница,
разкаяла се в храм от джаз и царевица.

А вътре в мен – пътища-бездни.
Ръцете ми – сламени колиби
с калчищени подове,
пропити със безпокойна умора,
чиито покриви разперват криле като птици
при всеки по-силен повей на вятъра.
Вените ми – потни гърбове на улици,
чиито обещания се вливат в сънищата.
Душата ми – минало,
чиито сенки гнездят самота по кожата ми.
Сърцето ми – Голгота,
към която влача болката на света,
чиито стенания тежат на раменете ми.

А аз исках само да мечтая.

И нищо повече…

Advertisements

2 thoughts on “Вътре в мен

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s