Тази мека, като син сатен нощ

Тази мека, като син сатен нощ
се разлива
по пълните с аромат на канела улици,
светофарите преобличат
в ярките си цветове минувачите,
копнежите се разсипват
като дъжд по калдъръмите,
едно дете с побелели коси
пуска монета
в червения телефон на ъгъла
и си поръчва такси
за лунните кратери…

Тази мека, като син сатен нощ
ме вика
с няколко удара по пианото,
старите стълби преследват
сърдечния ми ритъм,
трети етаж, вратата в ляво,
зад която вятъра,
който ме учи да мечтая
нахлува през отворените прозорци
и завихря в сантиментален танц
меланхолията ми.

Тази мека, като син сатен нощ,
сладката болка от грешките,
за които никога не съжалих,
шепнеща:
винаги се чувстваш повече човек,
когато обичаш,
а сенките от вчерашния ден,
изсушен на слънце
намятат
с усещане за живот раменете ми.

Тази мека, като син сатен нощ…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s