Мрак

Още един ден, без теб,
залязва в сърцето ми,
есента е простряла
облаци по балконите,
дървета, прегорели от страст,
пръскат червени искри по тротоарите,
улици, бременни с мистерии
и лудост, лудост, лудост –
мракът, разперил криле,
целува устните ми,
сенки на сенките
се крият в очите на минувачите,
в лявата си ръка нося спомени,
а в дясната – жажда,
любовта ме пронизва като вятър,
оставя ме е по една гола душа
и еуфоричен пулс,
всички улични певци
пеят за теб –
половин вопъл,
половин полет на чучулига,
зад ъгъла някой танцува милонга,
старата цветопродавачка
люлее увехнал букет от рози
в прегръдката си,
докато далечните ми посоки
се стичат към тъжните кейове.
Още един ден, без теб,
с който да нахраня мрака.
Още една привечер,
загърната със самота
сумрачно поглъща
стъпките ми…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s