Клетка за птици

Седя тук, в тази вечна стая,
замръзнала в някакво
измислено съвършенство,
втренчена в стени,
по които се катерят
призраците на копнежи,
промъкващи се
през пролуките на ежедневието,
като капки дъжд през скъсан чадър.

Ръцете ми – вцепенени,
ръцете ми – вкоренени,
не могат да пишат,
не искат да пишат
страхуват се от думите.
Ръцете ми се страхуват от мен…

Седя тук, на този стол,
а хартиените птици
излитат от сърцето ми
и се блъскат в стените
и падат мъртви.
Стени – решетки,
през които прозира небето,
блести като опъната струна
под капак на пиано,
мечтите ми се люлеят,
обесени на вятъра,
а призраците им чупят
предмети зад гърба ми.

Ръцете ми – дърво,
пръстите – клони,
птиците гнездят в мастилените длани,
музика кънти в главата ми,
нотите са опънати като тетива,
копнежът вибрира на върха на струните.

Кога се превърнах в клетка за птици?

Седя тук и броя решетките –
всяка решетка е съзнателен избор,
хартиените птици се блъскат в пространството
на последните остатъци свобода…
Не мога да понеса повече смърт!
Ръцете ми късат тишината,
пръстите ми листят през решетките
и може би, може би
някоя от птиците ще намери пътя,
ще се промъкне
през тесните пролуки на пръстите
и ще излети…

Моля ви, ако я намерите,
кажете ми
коя част от себе си съм изгубила.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s