Стъклени чаршафи

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви,
лежахме на два съседни облака
и ти ми шепнеше приказки:

– Има много видове смърт, любима…

– Помниш ли Бернадита
и как един ден заваля сняг от ръцете й
и Хасинито, който умря
от бяла смърт в прегръдките й…

– Помниш ли Атилио
и тъмнината, която се промъкваше
между вечно закъснелите му пръсти,
и Пиедад, която един ден се загуби
в мрака му и никога не се върна…

– Помниш ли Елой, който се смили над Леосинда
и приюти самотата й,
но не знаеше за отровните й устни
и как ще разядат стените на къщата му…

Бяхме се изгубили, ах, ревността,
нарисувала две дупки  на челата ни
хлипаше в ъгъла, а ние спяхме в прегръдките
на стъклените чаршафи и ти тихо шепнеше:

– Има много видове смърт, любима,
но те никога няма да ни застигнат,
снегът никога няма да завали от дланите ти
и тъмнината не ще се промъкне през пръстите ми…

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви,
а вятърът, грабнал, стенанието на фадо от устните ни
разнасяше копнежи и любовна мъка
над покривите на къщите…

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви…

Ивет Александрова

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s