Стъклени чаршафи

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви
лежахме на два съседни облака
и ти ми шепнеше приказки:

– Има много видове смърт, любима…

– Помниш ли Бернадита
и как един ден заваля сняг от ръцете й
и Хасинито, който умря
от бяла смърт в прегръдките й…

– Помниш ли Атилио
и тъмнината, която се промъкваше
между вечно закъснелите му пръсти,
и Пиедад, която един ден се загуби
в мрака му и никога не се върна…

– Помниш ли Елой, който се смили над Леосинда
и приюти самотата й,
но не знаеше за отровните й устни
и как ще разядат стените на къщата му…

Бяхме се изгубили, ах, ревността
нарисувала две дупки  на челата ни
хлипаше в ъгъла, а ние спяхме в прегръдките
на стъклените чаршафи и ти тихо шепнеше:

– Има много видове смърт, любима,
но те никога няма да ни застигнат,
снегът никога няма да завали от дланите ти
и тъмнината не ще се промъкне през пръстите ми…

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви,
а вятъра, грабнал стенанието на фадо от устните ни
разнасяше копнежи и любовна мъка
над покривите на къщите…

Бяхме се изгубили, ах, бяхме мъртви…

Ивет Александрова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s