Прелюдия в А минор

Повтаряща се неизбежност
са първите лъчи на слънцето,
тревожно се разпада мрака –
прелюдия във А минор
и после – полутонове,
облаци със остри краища
пленяват тихото на утрото.
А дланите ти, стенещи по тялото
като лък на Страдивариус
питат:

– Кой свят е истински –
този, който ни разделя,
стича се отвън навътре с утрото
и като река отнася петолинията
или нощта, която ни събира в ноти,
носещи се като ято птици,
поели към юга на кожата ти?

-Светът е цигуларя,
който свири като вятъра
през счупените прозорци
на душите ни –
отвръщат устните ми.

И денят, със стичащи се
едри капки дъжд по бузите
приглася:

-Толкова лесно
се отнема свободата.
Късаш струните
и после
има само лудост,
и октави,
недоловими за слуха…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s