Аритмия

Падам в думите,
които никога не казах,
и съм извиваща се риба
в дланите на стар рибар,
аритмичен удар на сърце,
бели празни страници,
които можеш
да посипеш с вероятности,
да изрязваш
силуетите на времето
със ножица
или да запалиш огън с тях.
Пепелта се стеле
над земя от спомени,
пада тихо,
всичко пада,
привлечено от гравитацията,
все по-надолу,
пробивам пръстта
и лягам в зелената урна,
приласкана от тежестта на тъгата.
А пръстта шепти:
не заспивай –
птиците също имат
само два крака
и никога не умират в полет.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s