Не ми се пише

Залутан в разстоянията глас,
празен лист
и полунощен танц
в прегръдката на невъзможното.
Всички малки липси,
избиващи по дланите,
като ситни капки пот,
които се разтичат
в мимолетните следи
от перодръжката.

Не ми се пише.

Полюшващите се завеси
рисуват светове.
Ръцете ми унесено
се губят в шепота на улиците.
La Cumparsita –
само една душа помежду ни.
Рисувам ноти вместо думи.
Две стъпки – точно толкова
са големи мечтите ми.

Не ми се пише.

Самотата е небе без птици,
облаци, разхвърляни
из кални локви,
равнодушни градове,
и запустели пътища.
Няма думи за мълчанието.
И виковете, давещи се
вътре в нас не се описват.

Не ми се пише.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s