Бялото джудже на Ноа

Отвори очи, Ноа –
тъмна материя с проблясващи ириси,
в които мъждука иронията
на несбъднатите мечти.
Събуди се, приятелю –
знам, че търсиш,
всички търсим –
Уроборос – вечността,
захапала опашката си,
алхимия и съвършенство,
философски камък,
осъзнаване…
Опитваш се да оцелееш в сблъсъка
между причината и следствието
и да откриеш неизвестното
в уравнение с несъвместими истини.
Събуди се, Ноа –
ти не вярваше в завръщанията,
ти не вярваше в новото начало,
ти не вярваше в утрините,
които приливът отмиваше,
но ето – Бялото джудже е тук,
провесило крачета,
от ъгъла на старото легло –
една чувствителност,
наречена живот, скрила се
във края на усмивките,
разпръсваща наоколо
невидима за никого материя –
любов и блянове, илюзии,
и вибриращи запаси вяра,
блестяща мека светлина,
трептяща на ръба на отчаянието ти.
Повдигни клепачите си, Ноа,
сънищата ти не са
метафора на съществуването,
те са една измислена реалност,
нестабилна и крехка…
Събуди се, приятелю
и прегърни живота,
неудържимо губещ свойта яркост
зад затворените ти очи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s