Сън за Ана

Ще ти подаря сънищата си, Ана,
и нощите, които милостиво
ще свалят нашийника ти
с впитите във нежната ти шия
шипове измислена сериозност.

Притвори клепачите си, Ана

Завита с облаци от нежност,
опипом ще се впуснеш
в дирите на тишината,
залутана из дебрите на сбъдването.

Сънувай, моя малка Ана

Сънувай невъзможните ми пътища
и релсите, пресичащи съзнанието.
Сънувай непознатото мълчание
и думите, покварени от красотата ти.

Сънувай бездните неизживяно щастие,
зеещи след вечно трезвите ти стъпките.
Сънувай любовта, нелепо съществуваща
в прозрачните видения на тъмните ти ириси
под трепкащите клепки отрицание.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s