Офорт

Същата улица, трети етаж,
безразличен коридор и врата.
Всичко е в полусветлини –
звъни в миналото стар телефон,
издялано от сенки легло,
нощна лампа, тих грамофон,
вятър от спомени помита праха,
порцеланова фигурка и танго.

Полусветлини от нас,
полусветлини топлина,
полусветлини приглушена любов.

Стоим в полумрака един срещу друг –
двама оцелели и мълчаливо шептим,
навън валят отчупени парченца мечти,
луната поглъща непотребните остатъци от света,
покрит с полюшваща се кадифена тъга.

Полусветлини разстояние,
полусветлини празнота,
полусветлини приглушено мълчание.

Разпъваме невъзможната си любов
по линиите на изхвърленото време,
оковаваме годините в отрицание,
покриваме с полусенки самозаблудите
и издълбаваме с разкаяние
двете крачки, които не направихме,
за да достигнем себе си.

Полусветлини несподелен живот,
полусветлини тихи изповеди,
полусветлини пожълтели листа,
които гоним в бурята…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s