Време е

„и нямам време – трябва да руша света.“
Станимир Димитров

Време е, Алехандро –
нощта се разпуква по краищата,
време е да отключиш
онзи стар долап, в който пазиш
най-страшните тайни
и да извадиш старата пушка,
с която бащите ни
убиваха без страх предателите –
нека стреляме по лешоядите,
които кълвят сърцата ни,
нека стреляме по звездите,
които заслепяват очите ни.

Време е
да изплюем захарната тръстика
и да отърсим безсилието от раменете си,
да се изправим,
да отворим портите на оборите
и да пуснем на свобода
прошепваните с боязън копнежи,
обяздената любов
и себе си.

Време е, Алехандро,
събери разпилените
в сумрачните барове думи,
събери всички заблуди,
в които сме вкопчили
вкочанените си пръсти,
нека запалим огньове
с компромисите, които правихме.

Време е да изровим онази митична
бутилка, пълна с вяра,
която майките ни заровиха
в пръстения под на колибата,
когато се родихме,
и да налеем свободата в чашите
и да изгорим езиците си.

Време е да променим бреговете,
които докосваме с краката си,
да скъсаме бентовете в себе си
и да се излеят всички самозаблуди,
да разчупим всички лъжи,
с които ни оковават фарисеите
и да тръгнем по дългите пътища,
успоредни на полунощните безсъници.

Време е, Алехандро!
Време е да рушим света!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s