Последния щурман

Гробища за кораби,
агонизиращи мечти,
изтеглени на абордаж до сушата,
с пробити корпуси
и скъсани платна на мачти,
с трюмове,
разпукани от мокри въглища,
които теглят светлите посоки
все надолу, като тежки спомени.

Може би любовта ти
бе само свистенето на вятъра в грота.
Може би любовта ти
бе просто курс на щурвала.
А всички морета обещаваха,
че ще ме обичаш винаги.
Всички хоризонти сияеха,
отричайки щормовите вълни
и аз вярвах, когато шепнеше името ми,
като градус на изток от плитчините,
вярвах, че името ти
не може да бъде изречено със същите устни,
които изричаха сбогом,
като люлеещи се врати
на изоставени каюти.

Раздрания воал на далечините
се стеле над бълнуващите в мрака кораби,
чиито сенки удължават болката във нощ,
глуха за прииждащите стонове
и сляпа за удавени сърца.

Единствено надеждата –
последен щурман,
безнадеждно влюбен в моретата
е вкопчила здраво длани
в спомени, обрулени от сол и вяра,
които до последния си удар,
до последната си капка кръв
ще отричат думата
корабокрушение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s