Una Musica Brutal

Прекалено много празни бутилки, Амиго
прекалено много залези,
които се спъваха в морето
и падаха зад хоризонта
на пияните ни души.
Прекалено много угарки
с горчив вкус на безнадеждност
в пепелниците на дните.
Прекалено много пясък
наливахме в чашите
и цинизъм, Амиго
и омекотявахме вкуса им
с лимон и сол, и вяра,
без да мислим за отворените рани.
Още един танц, Амиго,
преди да ни разяде като отрова
лицемерието на света.
Още една глътка любов, Амиго,
захапи устните ми,
и нека потече кармин по пътищата ни,
преди да изтрезнеем и да видим,
че падащите звезди
са счупени улични лампи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s