Малко думи

Чуй:

отдавна загубихме истинските думи,
забравихме ги в отминалите хилядолетия,
превърнахме ги в дим на огньове
някъде между първородния човек,
който вярваше, че светкавиците са богове,
а дъждовете са милостиня
и тогава думите бяха само три:

Аз,
Това, което е в мен,
и Това, което е извън мен

но после дойдоха други хора
и думите станаха повече,
и хората ги изричаха,
и тогава светът беше съвършен
с неясните си очертания,
с мечтите в далечните си хоризонти,
с олтарите в стволовете на баобаби,
със свободата в стъпките
и безкрайните прерии,
непроходимите гори,
и небетата, кръстосвани единствено от птици.

Чуй:

сега нямаме думи,
останаха само препинателните знаци,
запетайки с форма на бутилки от кока-кола,
скоби като тлъсти наденици, които цвърчат по скарите,
безкрайност в сметките на психоаналитиците,
тиретата в математическите формули,
с които философите изчисляват смисъла на живота,
а той е толкова естествен-
всички ние сме родени, за да умрем
и няма значение колко е малък промеждутъка,
стига да си спомним думите,
а те са вътре в нас
и са на върха на езика
и са толкова леки за изричане

Дори да се срутят всички фабрики,
Оборите за хора да оживеят и да разкъсат телените си огради,
Барелите с мазут да се взривят,
Робите да разкъсат веригите на вещите
Оглозганите кокали на бунтовниците да вампирясат,
Творбите, изваяни с неон да срежат слънцето със острите си краища,
А слепите да поведат армади срещу блясъка на уличните лампи,

Изречи ги,
смисълът е в теб,
само кажи думите –
протегни ръка на падналия,
покажи пътя на заблудения,
дай последния си залък на гладния
смисълът извира от теб
и прелива като в скачени съдове,
и така побеждаваш смъртта.
Думите тежат като камък, когато дават,
и се търкалят от върха в теб, надолу,
докъдето стига погледът ти и докъдето не стига
и повличат доброта като каменна лавина.
Изречи ги.

Чуй,

не ни трябват много думи
не ни трябват думи като бетон, бомба, атомна енергетика,
найлонови чорапи или венчални халки.
Само ме пусни по ръбовете на очите си,
ще се спусна по речните камъни в ирисите ти,
надолу, ще излея Думите с водопадите
в бавните води на Нил
и ще напояваме пустините,
и ще никне пшеница
и бедните ще запалят пещите,
и ще пекат черните самуни
на Добротата
и ще ги раздават нататък.

Чуй ме,
Чуй:

Малко думи трябват, да сме хора!
Малко думи трябват за обичане!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s