Изповед

Ето ме, Господи – цялата,
изправена,
застанала пред портите
на вечния си дом
и ти чакаш изповедта ми.
Аз нямам сълзи, Господи,
и език нямам,
и думи не ми останаха,
изтръгнати от неверниците,
затова ти нося нож – Режи!
Режи греховете ми!
Режи дългите ми коси,
които пусна като копринени змии
да плетат капани за слабите –
връщам ти ги!
Изрежи очите ми – две ключалки,
през които гледаше
като малко любопитно дете
как течеше кръв по земята
и омразата разяждаше кората й,
и лудостта пируваше с чедата ти –
връщам ти ги!
Режи ръцете ми и нежните им пръсти,
които създаде за любов,
а очакваше да спират бурите
и да изтръгват отровните ти жила,
и да лекуват болките –
връщам ти ги!
Режи краката,
които коленичеха пред предателите,
облечени с кардиналски мантии
и устните, които целунаха
пръстена на Рибаря ,
след като три пъти се отрекоха –
връщам ти ги!
Режи, Господи,
връщам ти всичко, което е твое.
Един единствен грях премълчах –
сърцето си оставих при Хората.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s