Кротките ми демони

Когато сенките заспят, завити с мрак
и звуците се приберат в гнездата си,
отвързвам демоните си –
един пияница, един слепец и луд
да скитат из душата ми.

Мойте демони са много кротки,
отдавна окуцяха бесовете им,
пияницата има вечен махмурлук,
лудият се хили до забрава на съдбата
а слепият уверено ни води в тъмнината.

И ме повеждат те из Витлеемските градини,
лудия се смее: виж веригата, завързана за мен и теб,
кой от нас е господар и кой я дърпа, знаеш ли?,
слепия ми шепне: Юда, ти отново ли в зори
ще продадеш за 30 сребърника себе си?,
пияницата ми налива щедро истина във чашата…

Кротките ми демони, дошли
да ме прегърнат в мрака.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s