Ще има други снегове след този

Неусетно изтъня годината,
превърна се в невидимата нишка,
за която вързани дрънчат кутиите
на тенекиените спомени.
Опитомявах със съмнения дните й,
хранех ги с последните си залъци любов,
докато не ги превърнах в питомци,
които ме посрещаха на прага
с огромните очи на жадните за благослов.
Със пролетта й се завивах –
тънка муселинова наметка,
прикриваща премръзналите
от разстоянията мисли,
пирувах с лятото й,
като летен повей се раздавах
и пиех пълни чаши
страст и безразсъдство.
Загубена във съзерцание,
дълго молих есента й
да ми покаже пътя на листата си
и като гневен гост се лутах в стаите
на последните й зимни храмове.
Сега полагам две петачета
върху прозрачните й клепки,
поели сънни по пътеките
на бялата си смърт.
Целувам устните й с тихо сбогом,
застинали като разперени криле на птица.
Прегръщам я – така олекнала в смъртта,
като дете, нашепващо с невинните си длани:
не плачи, Родена от праха на Вчера,
ще има други снегове след този.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s