Лека нощ, Мистър

Мистър,
слушам те в захлас –
колите, парите, славата,
така хипнотизиращо говориш,
че не мога да отместя поглед от лицето ти,
където на мястото на очите ти
има две големи черни дупки,
в които се губиш целият,
усмивката ти, белите зъби
които проблясват с ледено сияние,
костюмът, изпилените ти нокти…
Омайваш ме…

Мистър,
сбъркал си играта,
тази, която играеш, е прастара като живота,
забравил си името й
или никога не си го знаел,
играехме я като деца –
кое хлапе е по-силно,
по-красиво, има повече ваденки
или топчета, или по-красив лексикон.
Ти сигурно си колекционирал комикси
и си ги разменял за приятелство
и си бил велик, страхотен, всемогъщ?

Мистър,
аз тогава събирах цицини.
После събирах намачкани чаршафи,
разбити сърца, остатъците от душата си,
предателства, мечти, добри думи
и лоши думи, с които хранех гнева си,
протъркани обувки, мазоли,
лед, който разреждаше прекалено бързо
надеждата ми за спасението на света,
вълчи вой, стенания от любов и вяра.

Мистър,
мога да ти покажа белезите си,
тънките си глезени, нахапани от кучета,
гърбът ми, набразден от страст,
гърдите си, натежали от млякото,
възлите по бедрата си
от хилядите извървени мили,
за да открия себе си…
Нещо странно стана с очите ти, Мистър…
и с чаровната ти усмивка….
Вече тръгваш? Имаш среща рано сутринта?
Лека нощ, Мистър….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s