С пръсти на слепец

Сигурно е прекалено късно
да спра да търся с пръсти на слепец, напипвайки,
живота в грапавите корени на сънните дървета,
събуждащи се в сутрешната мараня на спомените.

Сигурно е прекалено късно
мечтите да накърмя с мед от пчелните хралупи,
живели под осеяната с ситни бръчици кора на клони,
сами пробивали си пътя към небето.

Сигурно е прекалено късно
бурите да се превърнат пак във капки дъжд
и сенките да спрат следобедния бяг
към викторианския разкош на залеза.

Сигурно е прекалено късно,
но откога не вярваме в завръщанията?
Кога умряхме – всеки в себе си, сами,
и всъщност съществува ли понятието „прекалено късно“?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s