Тропика на Рака

Залязва във студен неон деня
и плахо, като закъсняла в мрака птица,
се прибирам в топлината на ръцете ти –
спомен, свил си сламено гнездо
в стряхата на подсъзнанието.

Сънувам люлка от мечти
завързана за сенките на летните дихания
и унесено разказвам дните си.
Разказвам ти как дълго се разпадах,
разказвам ти за точката, в която
се обърна бавно слънцето и слезе,
зенита в двете страстни букви на очите ти,
след който беше само път надолу,
безкрайно падане без гравитация,
потъване на дните във пастта на мрака,
до дъното на нощи с незапомнените имена
на всичките обичащи ме мъжки длани,
в чиито ласки дълго търсих тебе.
Разказвам ти как тъмна бликаше кръвта ми
от тласъците на сърце, останало без обич
и как потънаха в тунела на тъгите
очите – два угаснали вулкана.

Сънувам шепот, призрачно реален,
а ти си земен, толкова абсурдно истински,
ръцете ти събуждат лятото
и нежните стенания на вълните…
Рисувам с пясък по гърба ти думите,
а ти говориш с рибите на любовта ми,
доплували със прилива на спомените..

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s