Неделна разходка

Днес цял ден пътувахме,
без карта или посока,
стотици мили през равнината,
набраздена от мравуняците
на градове с имена без значение,
всичките с почти еднакви улици,
къщи, почти еднакви хора,
хлебарница, смесен магазин,
няколко бензиностанции и ресторант.

В началото просто следвахме
малките пътища, завоите на реките
и усмивките на мостовете,
после, някак неусетно,
погледът ни се зарея в синевата,
пленен от зелената патина
на заострените покриви на църквите,
издигащи се право към  небето,
като изящни, сключени за молитва ръце.

И изведнъж ме обзе необятно спокойствие.
Представих си библейския потоп.
И всичките тези ноеви ковчези,
събрали вярата на всеки малък град
в камбанариите си,
извисяващи се високо над вълните,
над къщите,
над хлебарниците,
над бензиностанциите,
над дребното човешко ежедневие.

Дълго пътувахме
из вика на камбаните
за неделна молитва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s