Разкажи ми за себе си…

Дълго опознавах страданието,
изпращах самотна вълните
от пясъчните брегове на болката,
следвах движението,
без да знам къде отивам.
Викаха ме камбани на параклиси,
извисяващи се високо над моретата,
шепнех имена,
които си почиваха, разпънати,
и дълго търсих отговори,
загубили въпросите си в мрака.

После…
После беше милосърдието на думите.
Трескавото усещане за живот,
като болезнено редуване
на горещо и студено по зъбите,
пътеките навътре,
писъците на чайки, докоснали
оголените нерви на желанието
и неспокойните мъгли на тишината.

Сега..
Сега съм птица,
притихнала в топлината на дланите ти,
прозрачен воал на любовта,
гнездо от корени на лилии,
върху кристално гладката
повърхност на очите ти.
Тишината просто е един уплашен бухал,
камбаните отдавна спят
в прегръдката на листопада.
И само водните кончета на думите
сънуват неспокойно миналото.

Advertisements

One thought on “Разкажи ми за себе си…

  1. Никола Анков каза:

    Тук е по-уютно, криле за летене когато плачеш, бъди момиче поетично и сърдечно!

    Никос)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s