Рикошет

Любими, ако някога се престрашиш
и застанеш пред вълнолома на мислите ми,
ще откриеш снежно бели страници,
ситно изписани с нещата,
които не ми достигат,
като малко нежност,
ненаписания любовен роман на Буковски,
който да хвърля в лицето ти,
преки пътища, водещи далеч
от пробойните в мечтите ми
или просто капкомер,
с който да сипя отровата на безразличието ти
в скоча ти след вечеря.

Любими, по тези бели страници
пиша с грес за смазване на панти,
която някой ден ще сипя в кафето ти
и ще потече по гласните ти струни,
вечно скърцащи
и ръждясали от недоволство.

Любими, във вълноломът на мислите ми
се разбиват думите ти
и рикошират като 8 милиметрови куршуми
в херметически затворената стая на любовта ти,
обкована с метал, закален чрез охлаждане,
а това, от където и да го погледнеш
е един доста глупав начин за самоубийство.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s