Топло мляко с шоколад

Съществува един
почти абсурден миг
на сбогуване с деня,
когато крайбрежните улици
се стичат в морето,
есенните панаири
с влакчето на ужасите
са черни скелети,
протягащи десетки
длани към небето,
а старите продавачки
на захарни пръчици
събират усмивките
на последните минувачи
в празните кошници на смеха.

Съществува един
почти абсурден миг,
когато съм по-обикновена,
отколкото си мислиш,
босонога джапам
по кеят на умората,
осеян с мътни локви
от носталгия по лятото,
скривам се зад тишината
и слушам как светът се стича,
раздробен на капки дъжд
по линиите на дланите ти,
които мълчаливо топлят
гъсто мляко с шоколад,
лекуващо тъгата ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s