Кибритените клечки на надеждата

Очите си, ако затворя –
две пеперуди в буркан,
огрени от меда на залеза,
и мислите си, ако спусна
в бездънните тунели на неверието –
тихо ще заспя,
като малката кибритопродавачка,
сънуваща красиво бъдеще.

Но аз съм будна.

С две длани, набраздени
от вените на състраданието,
бих могла да прегърна света.
Бих могла да запаля
кибритените клечки на надеждата –
толкова крехка,
толкова нетрайна на вятъра.
С обичта – онази, нетленната
бих могла да издигна
пъстър лунапарк от болките,
да приютя в сърцето си
жадуващите за любов –
дрипави скитници
по прашните пътища на безверието
и да прилаская удавниците.

Не заспивай,
моя тъжна надежда,
зъзнеща в самотата
на безразличните улици.
Ето – подавам ти дланите си,
пълни с кибритени клечки,
достатъчни да събудят света.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s