Midnight snacks преди бурятa

Часове, преди да избухне денят
се скитам из улиците на Бронкс –
пронизващо хладен,
с вкус на безнадеждност,
болка, озон и самота.
Червеното се забива в мен –
делириум след полунощ
червена намигаща реклама
след безкрайно дълъг ден,
интериор, решен в червено –
стени, боядисани с кампари,
сепарета с формата на сърца,
кръв (чия ли е) и сладострастие,
стичащи се в чашите.
Поръчвам си кафе, черно,
и се надявам бармана
да занесе млякото на децата си,
мислите ми се пекат в тостера
под разсеяния поглед на сервитьорка,
опънала мрежестите си мечти
по гладко избръснатите крака,
бекон и салата с домат,
(дали ще ги понесе стомахът ми?).
От джубокса на времето
се лее прах от пустинята Аризона,
Джими Пейдж се изкачва
по стълбите към небето,
животът танцува блус,
прегърнал дима от цигарите
на няколко несретника с очи,
по-празни от моите,
докато адреналина на нощта
изгрява в жълто-червено над града,
хората са най-истински
преди сутрешния душ и грима,
прегръщат ме първите звуци
на лудост и недоволство,
на бедност, на похабени мечти,
затръшнати врати и умора,
обезверена съм, тъжна и нямам чадър,
първите капки на състраданието
се плисват по тротоарите,
намятам обратната страна на гневът
и внезапно се сещам
колко много обичам бурите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s