Пощенска картичка

Толкова дълго исках да ми разкажеш себе си,
да ме заключиш в мислите си
и да ме оставиш да се скитам из тях,
както се скитахме из онези часове
на самодостатъчност, болни от раздялофобия,
вкопчени, мразещи света като грозен израстък,
който се протегна, сграбчи ни и ни захвърли
в двата противоположни края на галактиката.

Толкова дълго те търсих по обратната страна
на мислите си – пощенски пликове без марка,
въпроси като челюсти на капан за вълци,
които виеха в пълнолунията на нощите ми,
свирепи и гладни за любов, безмилостни
като съсирек, който пълзи към артериите на мозъка,
преди да го взриви на хиляди вероятности,
в които те намирам във всички пътища.

Толкова дълго исках да те разкажа,
да те заключа в междуредията на белия лист,
после да го зашия в хастара на онова палто,
с което ме намяташе в привечерите,
да го нося, докато не се протърка от топлина,
шевовете му не се разпаднат от очакване,
а ти, останал самотен лист на вятъра,
да излетиш като пеперуда от пашкула на душата ми.

Дълго след безкрая получавам отговор
в ехидността на пощенска картичка:
Всичките години без теб бяха полусън. Липсваш ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s