Цвят на Сагуаро

Преди ръцете ти
бях състояние на материята,
молекули,
атоми,
тънки игли на кактус,
забиващи се в ядрото на клетките,
които изливаха страдание
в кръговрата на кръвта
(не твоята)
и след нежността
в цветовете на върха на Сагуаро,
където се събудих,
изгаряща от треска,
плувнала в пот
и бълнуваща
близо до слънцето,
където ме жигоса
с напразните обещания на една любов,
която ги изписа с език по тялото ми,
преди да избяга от радиацията.
И после
болката от бодлите,
по които дълго
слизах от небето,
целият ми живот,
който се взриви в очите ти
и страхът в крилете на птица,
останала без светлина
и без цвят на Сагуаро,
чиито плодове да разнася из пустинята.
Преди теб
и след това –
има ли значение
в един прекалено дълъг
период на полуразпад.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s