Полунощ в градината на спомените

Беше отдавна, Сукха,
когато излезна за малко,
остави вратата притворена
и мен – тръпнещ
в маранята на следобеда.
Беше дълъг ден, Сукха
убийствено бавно
се нижеха часовете му,
годините му протяжно
виеха в дланите ми,
а очакването рисуваше
с последната ти усмивка
безкрайни пътища по челото ми.
Вече е полунощ, Сукха,
безлунна и агонизиращо тиха,
очите ми се загубиха
зад пролуката на вратата
ръцете ми се измориха
да люлеят сянката ти,
сърцето ми стенещо полива
с безмълвието на стъпките ти
цветята в градината на спомените,
и сънува завръщането ти.
Беше тежък живот, Сукха,
тежък като камъка над гроба ти.

____________________________________________
sukkha, (Sanskrit) – състояние на щастие, блаженство

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s