Блус

Силуетите, вкопчени страстно се носят
в плавните движения на дните,
танцуваш
хипнотичния блус на ежедневието,
прегърнал себе си –
ти и ти – два йона с еднакви заряда,
отблъскващи се неразделно
в кристална същност
и търсиш сбъдване в невъзможното.
Движиш се, говориш, бълнуваш,
давиш се в реалност,
която любовно-налудничаво-лениво
танцува в съпровода на небесен сакс
и виола, по която си опънал до скъсване
крехките струни на душата си.
Ослепял си от видимото,
извадило е очите ти, сетивата ти,
дишане, издишане, бързай, брой
минути, часове, години
сбъдвания, несбъдвания,
добре, че не можеш да броиш сълзите,
някой милостиво те е пощадил,
за да можеш да броиш стъпките –
раз-раз-два-два или както тактува сърцето ти,
вселенска музика, която не разбираш
и сляпо да следваш ритъмът й.
А силуетите лениво се унасят
в хипнотичния танц на дните,
още две стъпки страст
вибрират в кръвта ти,
още един дъх
в устните на саксофониста,
преди да заспиш в бездиханната вечност,
където няма, няма музика.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s