Изтрий тревогата от челото си

Не знам точно кога порасна, сине мой –
когато за първи път се влюби
или когато за първи път сложи
вечерята вместо мен,
когато взе торбите от слабите ръце
на онази старица с бащините си ръце
и я изпрати с изумително търпение до домът й
или когато изсипа джобните си пари
в ръцете на премръзналия просяк.
Не знам точно кога засмяните ти детски очи
се превърнаха в сериозен изучаващ поглед,
а смехът ти – в тиха усмивка.
Кога точно вместо да рисуваш
смешни войничета по листовете,
започна да строяваш сложни
математически формули, които не разбирам.
Не знам точно кога спря да питаш
защо небето е синьо, а облаците лилави
и вместо това започна да задаваш стотици въпроси,
на които не мога да ти отговоря,
като какъв е смисълът на живота,
защо има расизъм и войни,
защо има толкова много различни религии,
защо умираме,
и защо имам ситни бръчици в ъглите на очите.
Порасналото ми, загрижено дете,
изтрий тревогата от челото си –
дори да не намериш отговорите,
задавайки ги, се превръщащ
в истинско човешко същество,
а бръчиците, сине мой,
не са от умора или старост,
те са смехът и слънцето, и любовта,
и гордостта ми от дните ти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s