Думите

Обичам думите да се бунтуват,
да се катерят буквите им по стените,
да се промъкват в светлите ключалки
на паралелните безвременни делириуми.

Да са залп над керемидените покриви,
да са щампа на бутилките с отрови,
армии, които стрелят със сърцата си
в съмнения на мисли без окови.

Да са колела на влак по успоредни релси,
да са мореплаватели, държащи здраво
с мазолестите си и силни длани щурвали
на кораби, поели по фатални дестинации.

Да са милостиня в дланите на просяк,
да са цветове в палитрата на Рембранд,
да са топъл дом в сърцата на сираците
и присмех във триточието на хепиенда.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s