Дълго време не ти писах

Мина много време, прости ми,
но черните врани на липсите
кацаха тъжни по листовете
и кълвяха очите ми.
Дланите – живо огнище на спомените
изгаряха моливите,
с които се опитвах да пиша..
Думите – натрошен сив графит,
като угасени въглени се разпиляха
из катуните на дните
и безнадеждно дълго търсих
в бакърените хоризонти на мечтите си
точния адрес на сбъдването.
Сега душата ми е смугла циганка,
откраднала си мислите за близост,
боса бяга на живота из безумието,
с вятъра рисува тихи стъпки в утрините
и с пепелта от изгорените моливи пише:
Далечен мой, все още има пътища за обич,
но побеля в косите времето ни за раздели.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s