Когато те видях, че я удари

Ти не прекърши крилете й, не –
това е твърде изтъркана метафора,
а и тя нямаше криле,
затова летеше с душата си –
нея прекърши,
направи го, както се чупят кокали –
хряс
и вече нищо не е същото,
двете парчета от душата й
никога няма да зараснат правилно,
ще е невъзможно небето й,
птиците на страха
завинаги ще кръжат
в клетката на зениците й,
и навътре, в най-тихото й
ще бие ударът ти
с ритъма на сърцето й.
А слабата ми ръка,
която не успя да те спре
сега стене:
ти не прекърши крилете й, не…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s