Филигранно убийство

Първо ме заплете в паяжината на погледа си, Колумбиецо,
плетеше я отвън навътре, една дълбока окръжност,
стесняваща се до нежността на върха на сбъдването,
спусна мечтите си по косите ми, побягнали от близостта ти
дълги и лъскави, разплетени въжета на желанията,
разпадаше ме на парчета случайни допири
и ме приближаваше  в топлината на очакването,
раздробяваше ревностно на малки чувства мислите –
измъчваше ме с ненадейни проблясъци на мечти,
режеше ме с усмивките си, с думите си, с бездумието си,
съпротивата ми те настървяваше, изостряше глада ти,
превърна те в опустошителен огън, с който ме подпали,
изгори всички разстояния между минало и бъдеще,
между трябва и не трябва, между мен и мен, Колумбиецо,
оставяше ме без дъх по високите пътеки на Андите,
изжадувах те в саваните на Богота, мръзнах в сянката на съмненията
и се страхувах до смърт, че си мираж във водите на Карибите,
където се смили над мен, плъзна се като тънко острие
от лявата страна на душата ми, уверен и силен ме улови
в една невъзможна, дълбока и тъмна като очите ти любов,
и остави живота ми бездиханен, убиецо на спокойствието ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s